Ясер Арафат – легенда с всякакви човешки качества


Доц. д-р Владимир Чуков


    Едва ли има някой по света, в чието съзнание произнасянето на името на палестинския лидер да не предизвиква конкретни асоциации. То обаче олицетворява не само борбата, но политиката въобще и то с многото й разнородни лица. Самият той твърди: “Интересуват ме само политическите интереси. Аз живея заради тях.”

    Роденият на 24 август 1929 г. Мохамед Абдел Рауф Кадуа ал Хусейни, наричан за по-кратко Ясер Арафат (или още Абу Амар) доказва, че арабската политическа традиция е по-силна дори тогава, когато не съществува фундамент, върху който да се развива в лицето на държавата. Обществото е жадно за харизматични фигури, търси своите герои и ги създава в представите си – Омар бен Хатаб, Саладин, Гамал Абдел Насър и други. Те се отличават от останалите по това, че проявяват качества, които другите не притежават. Всъщност Арафат носи белезите именно на такъв изключителен герой, който се вписва в критериите на местното общество за лидер. Подобно на повечето велики личности в арабския свят неговото месторождение също остава оспорвано. Биографите му продължават да спорят дали е роден в Газа или в Кайро. Всъщност това е част от харизмата - да се поддържа тайнственост.

    Палестинският лидер е класически тип човек, постигнал всичко сам в живота си. Някои го определят като лидер-единак. Обвиняват го, че никога не е имал истински приятели, тъй като чувството му за самосъхранение е толкова силно, че е стигнал до параноична мнителност към всички. Той единствен прави работната си програма за деня, като промените в нея са по-скоро правило, отколкото изключение. Този принцип се запазва през годините. Дори след сватбата си продължава сам да шие копчетата и да кърпи чорапите си, въпреки протестите на жена си Суха.

    Много важен момент в изграждането на неговия характер е смъртта на майка му, още когато е на 3-годишна възраст. Той израства под грижите на сестра си Анам. Актът на прекъсване на връзката с естествената семейна среда се подсилва и от факта, че заедно с един от по-малките си братя е изпратен за няколко години в Йерусалим, за което обвинява баща си. Отделянето от бащината къща и от семейството е факт, който дълбоко наранява детската му психика. Горчивината и гневът на Ясер се насочват персонално към бащата (Арафат дори не присъства на погребението му, както и не посещава нито веднъж гроба му). Тези събития формират една трайна черта в характера на бъдещия лидер – дълбокото подсъзнателно чувство, че е жертва и че трябва да намери и да си отмъсти на виновника за страданието си. Може би именно този комплекс се превръща в част от неговата харизма. Палестинците изработват същото чувство, но вече като народ, считайки, че тяхната колективна съдба съвпада с персоналната на техния лидер.

    Много от изследователите на Арафат го определят като човек с вродени способности на актьор. Той винаги владее положението като много добре осъзнава какво иска да чуе публиката. Речите му са модел на класическия арабски политик. Понякога екзалтациите, в които изпада, са изпъстрени с преувеличения, дори с откровени лъжи. Той представя очевидни поражения като победи, например изгонването му от Йордания през 1970 г. или от Бейрут през 1982 г. Нещо повече, умението му постоянно да излиза от безнадеждни ситуации (той твърди, че срещу него са извършени четири опита за покушение) създава мита, че е неуловим за враговете си и в това безспорно има божия намеса. На неудобни журналистически въпроси обикновено отговаря също с въпрос или просто бързо преминава на друга тема. Според ситуацията Арафат е способен за съвсем кратко време да се разсмее, да избухне или дори да се разкрещи. Безпогрешната му преценка към хората спокойно може да се определи като негово шесто сетиво. Никога не се е лъгал за своите помощници. Чувството за постоянни заговори срещу него и отмъстителността очевидно също не са му чужди, особено към тези, които го критикуват. Първият контакт с палестинския лидер оставя впечатлението, че е хаотичен и се интересува единствено от големите въпроси. Всъщност обаче той контролира и най-малките подробности от работата и живота си. Дори назначенията на най-ниските етажи на палестинската власт не убягват от неговото внимание.

    Изглежда че единствената постъпка, която не е била напълно планирана е женитбата му с християнката Суха през 1990 г., от която има дъщеря. Говори се, че именно тя е тази, която е ухажвала и предложила брак на своя началник (по това време Суха е секретарка в централата на ООП в Тунис), а не обратното, както е прието в арабския свят. Може би все пак силният характер на Арафат надделява, тъй като женитбата е извършена тайно, а Суха е принудена да приеме исляма. Самият палестински лидер е ревностен мюсюлманин (моли се задължително по пет пъти на ден), въпреки че някои автори твърдят, че това е по-скоро реверанс към силно религиозния дух на обществото и е израз на уважение към традициите.

    Отхвърлен или приет, Арафат наистина олицетворява палестинската кауза. Дори опонентите му от фундаменталистките партии Хамас и Ислямски джихад не могат да го отрекат. Той не само създава и оглавява основните палестински структури (през 1961 г. – Фатах, най-големия политически субект, а през 1969 г. е избран и за председател на ООП). Воден от вродената си актьорска интуиция той успява да пропагандира идеите на революцията дори чрез външния си вид. Едва наболата му брада символизира неговата всеотдайност и жертвоготовност към борбата на палестинския народ. Идеята е да се внуши, че лидерът няма достатъчно време да се избръсне, поради заетост, а всъщност тази дължина на брадата се поддържа най-внимателно. Зелената униформа и кобура с пистолет трябва да подскажат безалтернативността на въоръжената борба, а кефията, заметната по специфичен начин символизира профила на картата на Палестина. Когато на 13 ноември 1974 г. Ясер Арафат за пръв път произнася реч в ООН, той е помолен да остави пистолета си. Подчинява се на искането, но без да се раздели с празния кобур.

    Политическото си дълголетие Арафат дължи не само на качествата си и на своята изключителна работоспособност, но и на факта, че се старае да поддържа здравословен начин на живот: не пие алкохол, не пуши и старателно поддържа килограмите си. Вероятно самолетната катастрофа през 1992 г. в либийската пустиня внася първата сериозна дисхармония в неговото, безупречно до този момент, здраве. Получава удар в главата. Направена му е операция, която е трябвало да премахне образувалите се съсиреци. Треперенето на брадичката се появява именно след тази хирургическа намеса. Възможно е сегашното състояние на Арафат да е свързано именно с някакво, по-късно появило се с възрастта, усложнение от претърпения инцидент.

    Каквато и да бъде съдбата на Арафат след парижката болница, той си остава цяла епоха в палестинската кауза и в арабската история. Не само поради факта, че заедно с покойния египетски президент Садат е единственият арабски политик, получил Нобелова награда за мир. Палестинският лидер има базови принципи, от които през целия си съзнателен живот не е отстъпвал: отстояването на границите от 1967 г., правото на бежанците да се завърнат по родните си места и провъзгласяването на Йерусалим за столица на бъдещата независима палестинска държава. Вероятно подражавайки на своята любима историческа личност - Омар бен Хатаб - вторият Праведен халиф (634-644), същинският създател на халифата и завоевателят на Йерусалим, Арафат иска да остане в историята с три неща: 1) като създател на палестинското движение; 2) основоположник на палестинската държава; 3) политикът, успял да върне Йерусалим на арабите и мюсюлманите. Може би именно това е и една от причините за желанието на палестинския лидер да бъде погребан в Йерусалим – гробът му да се превърне в място за поклонение.


BACK to the FRONT-PAGE