Балканският "Път на петрола" като мост между Изтока и Запада

Д-р Румяна Чукова

Институт по история на БАН

Доклад пред конференцията: Проблемът Изток-Запад. Историческа перспектива
София, 17-19 10. 2002


Resume:

Balkan Oil Road Spaning the West with the East with Bridge

    The "Oil Road" from Caspian Sea and Central Asia to the Western markets via the Balkans remains one of the most dynamic topics that impacts the new world order. The "Silky Road" has been symbolically revived throughout the geography of the main pipelines' destinations after former bipolar world system collapsed.

    Thus, Balkan Peninsula straddled between Europe and Asia is crowded with varied oil-transferring roads. Logically, they embroiled USA, Russia, Turkey as well as other Balkan countries within multiplex regional relations that would certainly redraft further Southeast Europe geopolitical game. In practice, the ended gory ethnic conflicts and wars dismantled the obsolete regional security system and rebuilt a new one based on providing security of the planned pipelines transferring Caspian Sea fuels.

    The paper strives gaining an insight into complex geopolitical infighting that deals with the international efforts for achieving the principle Trans-Balkan pipelines' projects: Baku - Ceyhan, Novorosiisk - Burgas - Alexandropulis, AMBO, Inogate, etc… It also emphasizes the in-depth consequences and the economic and political processes that they would trigger within the Balkans in the outset of 21-st century.


*    *    *

    Динамичните политически и икономически промени в Евразия, започнали през 90-те години на ХХ век отключиха процесите на активно преструктуриране на международните отношения, чиито практически резултат се визуализира чрез парадигмите на новия регионализъм. Краят на блоковото противопоставяне и либерализирането на политическите, икономическите и културните отношения в и между страните от бившия "социалистически лагер" предизвикаха тектонични промени в глобалната геополитическа схема, преначертавайки съществуващите регионални граници и изпълвайки с ново съдържание традиционните понятия и схеми.

    През последното десетилетие един от най-динамично развиващите се проблеми с решаващо значение за моделирането на новия световен геополитически ред е "Пътят на петрола" от Каспийския регион и Централна Азия през Балканите към богатите западни пазари. След унищожаването на двуполюсния световен модел, символичното възраждане на древния Път на коприната чрез географията на петролопроводните трасета се налага като един от начините за цивилизационно спояване между Изтока и Запада.

    Анализът на процесите на активно преструктуриране на съвременното геополитическо пространство води до извода, че алтернативността се превърна в ключов инструмент на съвременната геополитическа игра. Гъвкавите коалиции, многовариантното партньорство в името на конкретна кауза и все по-активното сътрудничеството на Великите сили с малките регионални държави са на път окончателно да разчупят тромавия модел на традиционните за ХIХ и ХХ век алианси.

    В контекста на новите геополитически реалности на Балканите е отредена важна мисия: да бъдат мост за сътрудничество между Изтока и Запада, трансмисия на идеи, култура и материални блага. Регионът се изявява едновременно както като зона на оспорвано политическо и икономическо съперничество, така и като привлекателен обект на ухажване и коопериране от страна на световните суперсили. До голяма степен надеждите на младите демократични страни от балканския регион да заемат достойно "място под слънцето" е свързана с географията на петроло и газопроводните трасета, които стартират от Каспийския регион и през Балканите трябва да достигнат до богатите западноевропейски пазари.

    Търсенето на алтернативни енергийни източници, които да конкурират страните от Персийския залив накара САЩ и Русия да концентрират непознати досега военнополитически и икономически усилия в Централна Азия и на Балканите. Енергийният лобизъм вплете в сложни комбинации суперсилите и малките регионални държави, оформяйки нови вътрешнорегионални и международни връзки на сътрудничество и съперничество. Борбата за тяхното реализиране вплете двете суперсили - САЩ и Русия, Турция и останалите балкански държави в сложни комбинации от взаимоотношения, чието по-нататъшно развитие ще формират новите правила на геополитическата игра в европейския югоизток през ХХI век. Регионалните военни конфликти на практика разградиха старата система, гарантирайки сигурността на петролопроводните трасета с каспийски горива. В контекста на новите геополитически процеси след 11 септ. 2001 петролопроводният трафик придоби нова светлина, превръщайки се в мощен икономически и политически фактор за стабилизиране на цивилизационните кръстопъти - Балканите и Централна Азия, където многоцветното присъствие на национални и религиозни общности традиционно внася динамизъм и напрежение.

    На втори план борбата за преноса на петрол от бившите съветски републики към световните пазари навлиза в решителна фаза. Победителят ще получи не само милиарди долари годишно под формата на транзитни такси. Действителната печалба се изразява в контрола над петролопроводите, който ще се превърне в най-важният фактор на геополитическо влияние в Транскавказието и Централна Азия през настоящия век.1

    Основните играчи, определящи пътя на тръбопроводните трасета, разпределението на транзитните квоти и правилата на новия енергиен баланс са САЩ и Русия.

    Русия продължава да отстоява позициите си на първостепенна енергийна сила на Балканите и в Каспийско-Централноазиатския регион. В нейната геополитическа стратегия обаче не рядко взима връх емоцията, мотивираща "ревността" по загубените политически позиции, страхът от икономическа и военно-стратегическа уязвимост от "вътрешния враг" - ислямския сепаратизъм (фундаментализъм) и от външния съперник, в лицето на американската политическа (след 11 септември и военно-стратегическа) инвазия. През последното десетилетие Русия постави своята енергийна политика като основен приоритет във външнополитическия си инструментариум. Външният министър Игор Иванов, както и редица други висши политици, нееднократно е подчертавал, че страна, която притежава респектиращите 12 % от световните петролни запаси може да претендира за главна роля в света.2 В балканската политика на Русия икономическите приоритети заемат първостепенно място като геополитически фактор. Философията на новия модел на руската енергийна стратегия на Балканите е, че пазарните договорни отношения за доставка на руския нефт и газ ще постигнат непознато досега увеличаване на руското влияние в региона, което дори и руското оръжие не успя да постигне. Трайното настаняване на руските петролни гиганти Лукойл и Юкос в България, Словения, Румъния, Чехословакия и Унгария е пряко доказателство за опитите за възраждане на руското геополитическо влияние в цяла Източна Европа.3 Оттук произтича и засиленото внимание към мисията на проектопетролопровода Бургас-Александруполис, който очевидно надхвърля контекста на един чисто икономически и транспортен проект.

    Световната доминация на САЩ и активизирането на американските политически усилия в смятаните за доскорошна съветска орбита на влияние региони, каквито са Кавказ, Централна Азия и отчасти Балканите доведоха до чувствително засилване на проамериканските настроения, включително и в енергийната стратегия. През последните няколко години американската администрация предприе редица инициативи. През април 1998 г. беше основана специална длъжност - Съветник на президента и държавния секретар по енергийната дипломация в региона на Каспийския басейн. Ексимбанк, американската Агенция за търговия и развитие и Световната банка започнаха мащабно финансиране на балкански и транскаспийски петролопроводни проекти.4

    Отделните държави в Азия и европейския Югоизток търсят баланс между интересите на регионалните силови брокери и своите собствени национални интереси, надявайки се, че природните ресурси и ценното геополитическо местоположение могат да гарантират тяхната стабилност. Така изпитаните методи на "филии" и "фобии", на групиране в алианси по интереси дори е на път да измести разумната икономическа логика, като даде шанс на по-скъпи и дълги, но стратегически по-сигурни трасета. Всяка от суперсилите - Русия и САЩ имат свои предпочитани партньори и географски посоки,5 които допълват основната линия на геополитическата им стратегия. В краткосрочен план това ще доведе до реализирането само на някои от съществуващите към този момент проектотръбопроводи.


География на петролопроводите

    Държавите от Балканския полуостров и Турция се включиха активно в тръбопроводната надпревара едва през последните няколко години. Първото по-осезаемо раздвижване и интерес към транзитирането на каспийски горива беше забелязано около 1994 г., когато Гърция инициира преговорите около тръбопровода Бургас - Александруполис. За шест години започнаха преговори по четири основни и няколко допълнителни трасета, което ще доведе до коопериране на усилията и дългосрочно сътрудничество между балканските и централноазиатските държави.

    На втори план новата енергийна дипломация неизбежно води след себе си известен негативен ефект. Енергичният лобизъм и съперничеството между отделните балкански страни за спечелването на симпатите на суперсилите и за по-големи транзитни квоти крие опасност от активизирането на традиционни политически и националистически митове. Дори на този етап подобна тенденция се долавя в твърдението, че тръбопроводът Баку-Джейхан икономически ще допълни очертаващия се политически "зелен коридор" (Турция-България-Македония-Косово-Албания-Босна и Херцеговина). Турция, която се ползва със стратегическата подкрепа на САЩ, от своя страна следи с недоверие преговорите между Гърция, Русия и България за изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис, който в комбинация с гръцките проекти Солун-Скопие, Скопие-Прищина, Бургас-Вльора и др. силно ще повиши гръцкото икономическо и политическо влияние в региона.

Основни балкански петролопроводни проекти:

    Новоросийск - Бургас - Александруполис е първият трансбалкански петролопроводен проект, който защитава руските геоенергийни интереси на Балканите. През юли 1994 две големи гръцки групировки започнаха преговори с България и Русия. Мотивите, които обединяват гръцко-руската инициатива са да се избегне турския контрол в Босфора и Дарданелите, като същевременно се осигури евтино транспортирана суровина за гръцката промишленост и танкерния флот. Икономическата изгода само от транзитирането на нефт по трасето се изчислява грубо на 600-900 млн.$ за България и Гърция. Твърде дълго обаче продължиха преговорите между трите страни и това може да се обясни с причини от различен характер - както икономически, така и политически. Гърция и Русия бяха силно заинтересовани от бързата реализация на проекта. Например само за периода 1994-1998 Русия претърпя загуби от 800 млн.$ заради турското решение по екологични съображения да ограничи танкерния трафик през Проливите. Следователно строителството на трансбалканската нефтена магистрала между Черно и Егейско море е не само от икономическа важност, но и геополитически интерес за Русия и Гърция.6

    Проектът обаче дълго време буксуваше. Гърция и Русия обвиняваха България за забавянето на преговорите. Действително икономически и главно политически аргументи обуславяха нейното променливо поведение. На първо място България отстояваше правото си на равно дялово участие, което тя успя да постигне едва през пролетта на 2002 г. Гърция се съгласи на компромисното, равно 33% дялово участие и на трите страни. Колебливата позиция на българската страна обаче следваше и променливата логика на външнополитическите предпочитания. Страхът да не обърка "геополитическите кодове", ангажиментът към проекта АМБО и силният американски лобизъм за проекта Баку-Джейхан водеха до нежеланието за по-тясно обвързване с руската икономическа и политическа стратегия, рефлектираща в проекта Бургас-Александруполис.7 Новият политически климат след 11 септeмври 2001 и енергийното сътрудничество между САЩ и Русия подействаха катализиращо върху преговорите по Бургас - Александруполис. Към края на 2002 г. се очаква финализиране на преговорите. Хасан Хасан, зам. министърът на регионалното развитие подчерта, че пред българската страна стои нелекият въпрос да продължи да отстоява равното дялово участие в проекта, както и да излъчи фирмите, които ще участват в реализирането на проекта на българска територия.8

    На 18 септ. 2002 Международният консорциум, воден от британско-американската компания "Бритиш петролеум" официално започна изграждането на тръбопровода Баку - Тбилиси - Джейхан с дължина 1760 км, чиито пусков срок е 2005. На официалната церемония край Баку участваха президентите на Азербайджан - Гейдар Алиев, на Грузия - Едуард Шеварнадзе и на Турция - Неджет Сезер, американският министър на енергетиката Спенсър Ейбрахам, саудитският заместник-министър на петрола и природните ресурси Зухейр Абдулхафиз Навваб и бившият съветник на американския президент Джими Картър по националната сигурност Збигнев Бжежински. Това е първият тръбопровод за каспийски петрол, при това почти изцяло частна инициатива, който ще заобиколи Русия.9 Макар че Баку-Джейхан е азиатски тръбопровод, той се смята за основен конкурент на черноморско-балканския проект Новоросийск-Бургас-Александруполис. Не случайно световните коментатори акцентират върху неговата геополитическа значимост. Пол Колисън от Brunswick UBS Warburg коментира пред агенция "Ройтерс", че стартът на петролопровода Баку-Джейхан е голяма дипломатическа победа за САЩ, които винаги са искали каспийския нефт да заобикаля Русия и Иран. В интервю пред вестник "Время новостей" директорът на московския офис на "Петролиъм Аргъс" Сергей Лукянов подчерта, че благодарение на проекта каспийските производители ще получат алтернативен достъп до световните петролни пазари, а от геополитическа гледна точка това е голям удар по Русия. Збигнев Бжежински резюмира накратко принципната американска концепция по следния начин: "Турция стабилизира Черноморския регион, балансира Русия в Кавказ, същевременно действа като противоотрова на ислямския фундаментализъм и като южна котва на НАТО. Една дестабилизирана Турция ще отприщи повече насилие в южните Балкани, като в същото време ще улесни възвръщането на руския контрол върху новоосвободените страни в Кавказ."10

    Идеята за транспортиране на петрол от смятания за най-богат на нефтени залежи район "Азери-Чираг-Гюнешли" (Азербайджан) към дълбоководното турско пристанище Джейхан беше огласена през 1992 година, но положителното развитие настъпи едва през последните месеци, когато "Бритиш петролеум" откри внушително количество залежи в разработваните от компанията каспийски полета. Британската компания дори е решена да дублира петролопровода с газопровода Шах Дениз-Джейхан,11 с което да укрепи позициите си на перспективния турски пазар. Азербайджанският президент Гайдар Алиев дори заяви на сесията на Организацията за икономическо сътрудничество в Истанбул през есента на 2002 г., че след като тръбопроводът Баку-Джейхан достигне пълния си капацитет през 2005 г. той ще транспортира азербайджанския нефт, а трасето Баку-Супса ще бъде закрито.12 На друго мнение са обаче някои от влиятелните членове на консорциума AIOC (ръководещ проекта), които лобират за връзката Баку-Супса-Новоросийск.13

    Официална Москва от години се бори активно срещу проекта Баку - Джейхан, изграждайки пропагандната си кампания върху няколко основни аргумента. На първо място, върху твърдението, че капацитетът на каспийските нефтени залежи няма да оправдае капиталовложенията по този дълъг и скъп тръбопровод през Турция.14 На второ място, турско-американският проект се доминира от амбициозната геополитическа програма за "Велик Туран", предвиждаща обединение на тюркоезичните държави от Централна Азия и Кавказ под егидата на Турция.15 Въпреки това министърът на външните работи Игор Иванов в края на септември 2002 г. подчерта, че Русия е готова да сътрудничи на страните-инициатори на проекта, но няма да приеме опитите им да елиминират присъствието й в региони, където тя има исторически обосновани интереси.

    Руски компании също не участват в проекта, въпреки че към него са проявявали интерес "Лукойл", "Юкос" и руският монополист в Каспийския район "Транснефт". Вагит Алекперов ("Лукойл") декларира, че това не е загуба на инвестиционен интерес към петролните проекти в Азербайджан.16 Според анализатори обаче те трябва да се откажат от плановете си по политически съображения, съществен дял в които има разгорелият се напоследък конфликт между Москва и Тбилиси. Грузинският президент Едуард Шеварнадзе дори свърза спора с Русия за Панкийското дефиле със стартирането на "обходния проект", а не с присъствието на чеченски бунтовници в планинския район. Той се позова на оценки на експерти, според които в следващите 2-3 години проектът ще привлече в икономиката на Азербайджан и Грузия 5 млрд. $ инвестиции. Още повече, че през август 2002 американската компания "Ана Дарко" откри значително петролно находище в грузинския черноморски шелф.17

    През 1996 г. водещите американски компании Ексон-Мобил и Шеврон-Тексако основаха "АМБО Ойл Консорциум" и започнаха разработването на планове за строителството на петролопровода, известен под името АМБО (Albania-Macedonian-Bulgaria Oil) с маршрут: Супса - Бургас - Вльора - Триест и разклонение към Александруполис. Той ще премине също през Македония и Косово, достигайки южния европейски терминал Триест, откъдето азербайджанският и казахският нефт ще поемат директно към западноевропейските потребители. Дължината на трасето е около 800 км.18 Проектът се ползва с подкрепата на САЩ и се вписва в американските геоикономически планове за укрепването на натовските позиции по южнобалканския фланг. За тази цел американското правителство чрез Агенцията за търговия и развитие (АТР) неколкократно отпуска финансови траншове на балканските страни.

    През юни 1999 АТР финансира България с 588 000 $ за проучване на строежа на АМБО.19 Това кредитиране съвпадна с историческото посещение на президента Клинтън в страната (1999) и предшестваше споразумението на НАТО и Русия за Косово, както и военната акция на Алианса, довела до масираните бомбардировки над Сърбия през пролетта на 2000 г. Една от целите на системно обстрелване беше рафинерията "Панчево", която след възстановяването си играе ключова роля в севернобалканския тръбопроводен проект "Иногейт". Подобна финансова инжекция от 202 000 $ по линия на АТР получи също и хърватското министерство на икономиката през юли 2002 г. за да проучи възможността за построяването на трасето Констанца - Панчево - Омишали (Хърватска) - Триест.20

    Скептиците са склонни да допуснат по-малки шансове за осъществяването на АМБО в сравнение с проекта Бургас-Александруполис. Аргументите в полза на Бургас-Александруполис са, че той е значително по-евтин и преговорите за осъществяването му са в завършваща фаза. Големият коз на проекта Бургас - Вльора е американската финансова и политическа подкрепа. Според някои регионални експерти тръбопроводът АМБО е част от по-глобален икономически план на американската администрация за стабилизиране на Югоизточна Европа. Безспорните му предимства са:

  1. Чрез евентуална отсечка: Джейхан - Самсун - Бургас АМБО може да се свърже с Баку - Джейхан;
  2. Предполага сътрудничество между двете натовски държави Турция и Гърция, както и допринася за американския и натовския контрол над балканския юг;
  3. Пренася само каспийски нефт от Азербайджан и Казахстан;
  4. Пряко транспортира каспийския нефт до терминала Триест, а оттам към Западна Европа.

    Конкуренцията между двата проекта определено загатва не само за чисто търговско заваладяване на пазара, но главно за геополитическо съперничество между балканската политика на САЩ и Русия.

    Солун - Скопие: Това е вече действащо, 100 км трасе, което официално бе открито през юли 2002. Инвеститор на проекта е гръцката Hellenik Petroleum, която инвестира 300 млн.$ (70% от капитала) в скопската рафинерия ОКТА.21 Амбициозните гръцки планове предвиждат продължаване на проекта до Сърбия. Новият проектотръбопровод с дължина 60 км, чието строителство стартира през септември 2002 г., ще свърже ОКТА с гр. Урошевац (Косово) и вероятно ще продължи до Прищина, като ще бъде изграден само за 2 години.22 Hellenik Petroleum предвижда също изграждането на разклонение до Ниш.23 По този начин Гърция бърза да се възползва максимално от благоприятните обстоятелства, на първо място - от факта, че е най-големият инвеститор в Македония и да елиминира претенциите на своя традиционен съперник - Турция за пробив на енергийния пазар в Босна и Херцеговина и в Албания.

    Северни тръбопроводни трасета: Предмет на обсъждане са няколко проекта, географски групирани в два варианта. Северната линия на транспортиране на руски и каспийски горива предвижда трафик през Украйна, Румъния, Унгария и Словения. Южното трасе, което обаче се явява северна трансбалканска петролопроводна магистрала, планира каспийските горива да преминат през Румъния, Сърбия и Хърватска. Именно този маршрут се ползва с подкрепата на Русия, ЕС и дори на САЩ - това е проектът Иногейт ( Inogate - Interstate Oil and Gas Transport to Europe). Той се финансира официално от ЕС, но към него проявяват интерес редица американски и руски компании. Маршрутът: Констанца (Румъния) - Панчево (Сърбия) - Омишали (Хърватска) - Триест (Италия) обединява интересите на три балкански страни, които са силно мотивирани да изградят в кратки срокове петролопровода и да се превърнат в основен "енергиен възел" на Балканите, като отнемат инициативата за транзитирането на руски, казахски и каспийски петрол от България и Гърция. Триест е предпочитан краен терминал за почти всички балкански проекти заради своето стратегическо местоположение. Той осигурява възможности за съчетаването на танкерен, тръбопроводен и железопътен пренос, излаз на Средиземно море и пряк достъп до европейската нефтопроводна система ТАL.24

    Петролопроводът Констанца-Омишали също се явява основен конкурент на Бургас - Александруполис. През последната година българо-румънското енергийно съперничество се превърна в част от цялостната надпревара за актив пред НАТО и ЕС. Всяка от двете страни се стреми да докаже своята геостратегическата незаменимост. Особено активни в своя лобизъм са политическите среди на Румъния и Хърватска, а в румънската преса се появиха редица публикации в този дух. По време на своите посещения в Русия, Грузия и Казахстан президентът Йон Илиеску лобира активно за трасетата Иногейт и Tрасека,25 както и за използването на р. Дунав като трансевропейски енергиен речен път.26 Според президента Илиеску северните маршрути няма да конкурират тръбопровода Баку - Джейхан, както и руската система "Дружба".

    През последните две години хърватският президент Стипе Месич води преговори в Москва за продължаването на системата "Дружба". Идеята е трасето, минаващо през Беларус, Украйна, Словакия и Унгария да свие към Хърватска и да достигне до адриатическото пристанище Омишали, а друго разклонение да продължи на юг към сърцевината на Балканите. Този междинен вариант, който обединява съществуващата руска система и новите проекти, финансирани от Запада е наречен "Дружба - Адрия". Според руския петролно-газов анализатор на базираната в Москва Алфа Банк Константин Резников проектът "Дружба - Адрия" драстично ще увеличи възможностите на руския петролен експорт, като същевременно и ще съкрати транспортните разходи.27 По време на посещението си в Казахстан президентът Месич успя да заинтригува домакините, които потвърдиха желанието си да се включат в консорциума от руски и хърватски компании, ангажирани с осъществяването на проекта.

    Новата енергийна география на Балканите, Кавказ и Централна Азия, която на този етап предполага изграждането на около десетина нови тръбопровода, дава шанс към 2010 г. регионите да се превърнат в нещо повече от ключов транзитен възел между Изтока и Запада. Преносът на каспийски горива през Балканите логично ще доведе до повишаването на сигурността и икономическата стабилност, както и ще активизира двустранните, регионалните и международните взаимоотношения. Друг важен принос на енергийна дипломация е, че ще повиши имижда на отделните страни пред ЕС и НАТО. По този начин неизбежно Балканите и Кавказко-Централноазиатският регион могат да стабилизират гръбнака на Евразия, оправдавайки отредената им от Макиндър функция да бъдат "сърце на сушата" и стожер на мира.



Бележки:

1.Arvanitopoulos, C., The Geopolitics of Oil in Central Asia, p.6.Back

2.Лаврова, Т., Черноморские проливы - связующее звено Средиземноморского региона (правовые и политические аспекты), В: Европейский альманах, М., 1998, с.37-51.Back

3.Тезата е на Николас Гвоздев от Института по глобална демокрация, автор на статията "Газ, оръжие и нефт", публикувана през март 2002 във "Вашингтон пост", в. Пари, бр.92/ 16 май 2002, с. 19.Back

4.Draffan, George, Oil Wars. The Balkans, http://www.endgame.org/oilwars-biblio.htmBack

5.Русия определено присъства в севернобалканските петролопроводни проекти, докато САЩ проявяват предпочитание към южните трансазиатски и балкански проекти: Баку-Джейхан, АМБО и др.Back

6.Златев, Валентин, Денчев, Камен, Нефт, газ и геополитика. Каспийският и балканският геополитически възли, С., 2000, Агроинженеринг-90, с. 145.Back

7.Този факт касае главно политическата линия на кабинета на Ив. Костов (1997-2001).Back

8.В. Пари, бр.203/18 октомври 2002.Back

9.Baku-Ceyhan Pipeline Accord Bypasses Russia, Washingtonpost, 19 September 2002.Back

10.Arvanitopoulos, C., The Geopolitics of Oil in Central Asia, p.8.Back

11.В. Пари, бр. 197/ 10 октомври, 2002.Back

12.В. Пари, бр. 202/ 17 октомври, 2002.Back

13.Lesser, Ian, St. Larrable, M. Zanini, K. Vlahos, Greece' New Geopolitics, RAND, 2001, p. 94-95.Back

14.Caspian Sea Region: Oil Export Options, July 2002, http://www.eia.doe.gov/ Energy Information Administration.Back

15.Златев, Валентин, Денчев, Камен, Цит. съч, с. 137.Back

16.В. Пари, бр. 205/ 22 октомври 2002 г.Back

17.В. Пари, бр. 164/ 26 август 2002.Back

18.Nikolic, Bozidar, Oil and Gas Pipelines, Economist Magazine, August, 4, 2002.Back

19.Draffan, George, Oil Wars. The Balkans, http://www.endgame.org/oilwars-biblio.htmBack

20.Балканският петролопровод е по-евтин, смята Вашингтон, в.Пари, бр. 144 / 29 юли 2002, с. 15.Back

21.Nikolic, Bozidar, Oil and Gas Pipelines, Economist Magazine, August, 4, 2002.Back

22.В. Пари, бр. 173/ 6 септември, 2002, с.15.Back

23.В. Пари, бр.158/ 16 август, 2002, с.15.Back

24.Златев, Валентин, Денчев, Камен, Нефт, газ и геополитика. Каспийският и балканският геополитически възли, С., 2000, Агроинженеринг-90, с. 146.Back

25.Международният транспортен коридор Traceca ( Transport Corridor Europe - Caucasus - Asia) е замислен като съвременна инфраструктурна иновация на Великия път на коприната. През 1991 Европейската комисия в Брюксел взе решение за разработването на дългосрочна програма за развитието на транспортната инфраструктура по оста Изток - Запад. През 1998 г. в Баку Международната конференция за възстановяването на древния "Път на коприната" взе решение за изграждането на коридора Traceca.Back

26.Румъния иска да се намеси в битката за петрола от Кавказ и Централна Азия, в. Пари, бр.121/ 4 юли 2002, с.17.Back

27.Nikolic, Bozidar, Oil and Gas Pipelines, Economist Magazine, August, 4, 2002, p.4.Back



Return to the top of this page



BACK to the FRONT-PAGE