Make your own free website on Tripod.com

Етимологична ретроспекция на религиозния фундаментализъм

Доц. д-р Владимир Чуков

Част II

    Най-новите теоретични изследвания на фундаментализма в САЩ са дело на вече споменатия Джефри Хайден и Ансон Шупе. Те дават една относително кратка дефиниция на фундаментализма:

"Деклариране на власт, вследствие на взаимстване от някаква свещенна традиция, която следва да бъде наложена като противоотрова на общественото развитие. Последното е разяждано от метастази в областта на културата."

    Особено ценна е констатацията, че фундаментализмът е последен опит да бъде върната религията като център на обществения живот и респективно на политиката.25 Хайден и Шупе също така лансират идеята, че глобализацията е основното предизвикателство пред общественото развитие.26 В този контекст, фундаментализмът е един от отговорите на определени части от обществото, което не може да отговори на нейните предизвикателства. Става въпрос за по-бавно адаптиращите се групи от обществото. Особеностите на глобализацията мотивират и част от характеристиките на фундаментализма - той също е глобален. Секуляризацията е иманетна част от глобализацията, а нейният отговор е ресакрализация, която часто приема фундаменталистки форми и прояви.

    Според Лионел Каплан фундаментализмът се отличава с четири основни същностни характеристики:27

    I. Възраждане, което бива мотивирано от различни видове теории за социалния прогрес. Въпреки различните прогнози, че специфичното и локалното е доминиращо над общото във фундаменталистката идеология, ислямската революция в Иран доказа обратното. Общото желание за промяна, световният ред, социалните порядки и разбиранията за справедливост доминират над спецификата, извираща от отделните религии, етническите различия, психологическите стереотипи и др. Политическата победа на привържениците на Рюхолах Хомейни, чиято идеологическа мотивировка се ограничава сред шиитската деноминация, възпламени и стимулира радикалните течения сред алтернативното мнозинствено сунитско течение. Единствено дълбоките социални корени са в състояние да мобилизират трайно толкова многобройни групи от отделните общества. Всяка социална група, изпаднала в състояние на трайна маргинализация и отстраняване от властта, би потърсила вътрешни и външни причини за това свое положение. Така, фундаментализмът се явява логично инстинктивно действие, идейно мотивирано с някаква теория за социален реванш, което има за цел реабилитация на определени обществени групи.

    Вътрешно-груповите причини също не са подминати. Самообвиненията най-често се свеждат до констатации за морално-етична деградация, която е довела до колективното духовно и физическо отслабване на групата. Последното пък е провокирало социална и политическа дисхармонизация, при която една група е наложила несправедливо своята власт над друга. Така атрофиралата връзка с бога и израждането на духовните ценности залягат в основата на фундаменталистките виждания за социална справедливост. Много често техните политически аспекти се подсилват с идеализирането на държавата и нейните форми на съществуване в предишни етапи на човешкото общество. Трябва да споменем, че примерите в това отношение варират и често инфилтрират иманентна доза утопичност, в зависимост от естеството на самия религиозен генезис. Апелите за реабилизатация на някаква преддържавна форма за политическа организираност, характерна за всяка утопична политическа формула, дивергират от действията на проповедниците-аскети, оттеглянето от активния политически и социален живот до упражняване на физическо насилие и ликвидация на вътрешните "фактори", което бива материализирано посредством дългогодишна военна подготовка.

    Външните причини се състоят предимно в идентификация на "другия", квалифициран като основния агресор и виновник за положението на подчиненото малцинство. Подходът на фрустрация също може да варира, като в своята същност той не променя отношението към основната цел. Става дума за използването на методите на партизанската война, медийни нападки към публични личности или чисто и просто боравене с пацифистки прийоми, като бойкот, гражданско неподчинение и др. Много често поради изключителния потенциал и значимостта на атакуваните политически субекти, фундаменталистите по-скоро насочват своята енергия към привличането на внимание, отколкото да търсят реален социално-политически реванш. Те не желаят унищожението на своите противници (поради липсата на такава реална възможност), а по-скоро приобщаването им чрез промяна на техните ценности, духовни разбирания и политически виждания.

    Фундаменталистите се считат за спасители на света. По тази причина те оправдават всяко свое действие, дори онова, което изисква проливането на кръв. Това естествено мотивира възприемането на дуалистичния подход при анализа на обществените събития и социалните явления. Социалната действителност е очертана в черно-бели краски. Обектите са единствено приятели или врагове-неверници, действията се окачествяват като добри или лоши. Дори фазите от човешкото развитие се свеждат отново до две: отминалия златен период, "захаросан" с утопични щрихи и неверническото настояще, което трябва да бъде променено. Рецептата за възстановяването на "добрите времена" е прегръщането на фундаменталистките ценности и подходи, които в зависимост от социалното време се различават от своите собствени "кодифицирани" ритуали.

    Интересен пример в това отношение представляват изследванията на Антони Уолас, посветени на американските племена ирокези в края на 18-ти век.28 Според този американски антрополог появилият се сред местното амекиканско население пророк Хандсом Лейк е класически пример за фундаментализъм на основата на политеистични вярвания. Последният пледирал, че магринализацията на индианците и загубата на техните територии се дължи на факта, че те били деморализирани от привнесените външни пороци: алкохол, морална деградация, магьосничество и контрацептиви.29 Неговите твърдения имали изключително голямо влияние върху значителна част от сънародниците му и единствено решителните мерки за неговото физическо отстраняване предотвратили важни социално-политически последствия за американското общество.

    На базата на посочения емпиричен пример Уолас се опитва да генерализира периодизацията на на теоретичния фундаментализъм, поставяйки акцент върху културологичните аспекти на неговото влияние:

  1. Определени социални промени предизвикват диспропорции на културните нива и респективно напрежение между отделни групи в обществото;
  2. "Културното напрежение" става причина за търсене на нови, по-адаптивни социални модели, съответстващи на вече установилите се реалности;
  3. Фундаментализмът се появява като отговор на "културното напрежение" във вид на "правоверно" очертаване на нови културни модели.30 Практически това се реализира чрез избухване на нова радикална евангелистка доктрина, материализирана чрез появата на една или няколко харизматични личности.

    До голяма степен, това обощение се базира върху вече предшестващи разработки, като например тази на Виктор Търнър, озаглавил своята теория "концепция за социалните драми".31 Последният в известен смисъл взаимства своите приноси от анализа на антрополога Ван Генеп за "преходните ритуали". Интересното е, че Търнер се опитва да осъразмери социалната промяна с комплексен ритуален процес, при който единица мярка за промяна играе т.нар. "прагово пространство". По време на този период нормалните норми на социален живот практически не действат. Членовете на обществото получават нови "социални указания и поведение". Едва по-късно тези хора се адаптират към съжителстване в обществото с характеристиките на новия си социален статут. Всъщност, от антропологична гледна точка фундаменталистки течения могат да бъдат определени изцяло като "прагово пространствени". Нормалните социални правила са суспендирани. Поради малцинственият статут на социалния агент, иницииращ промяната, "праговият процес" е много добре маркиран вътре в рамките на потенциалната група. Очертава се едно класическо ядро, което реализира характеристиките на специфичния социален процес, съответстващ на религиозно обновление. Неговите резонанси обикновено са затихващи и много рядко те достигат до цялото общество. Независимо от всичко, това е форма на социална революция, която всъщност цели вид религиозен ренесанс, но задължително под булото на евангелизацията.

    Учените богослови и религиозните дейци симплифицират периодизацията на фундаменталистката поява, без да отричат в общи линии очертаната по-горе структура. Такъв е случаят с Ерик Шарп, който вижда три етапа на фундаментализма:

  1. Обструкция, когато традиционните властови отношения са поставени под въпрос;
  2. Адаптация на новопоявилата се религиозна доктрина към старата;
  3. Доминация, когато фундаменталистката практика се налага като водеща над предходната.32

    II. Ортодоксалността е втората иманентна черта на всички фундаменталистки доктрини. Повечето от изследователите я свързват с изключителната вяра и оптимизма, характерни за всяко религиозно течение. Всъщност, става въпрос за нюансирано присъствие на месианството и фатализма, характерни не само за моно-, но и за политеистичните вярвания. Много често обаче последните са значими, по-скоро чрез своята практика, а не толкова чрез доктриналното си обосновка. Американецът Нийл Нилсен се опитва да очертае парадигмата на фундаменталистката ортодоксалност, като в неговите идеи ясно прозират тезите на Томас Кун, изложени в неговото изследвание "Структура на научните революции".33 Основната идея тук е, че съществува съпоставимост и пропорционалност между фундаменталистките и научните парадигми на развитие. Научното ядро се явява източник на изключително динамичен процес, който рецепира своите социални и културни черти. Така, фундаментализмът копира не само характеристиките, но и екстремната динамика на научното развитие. В същото време обаче, религиозната ортодоксалност се превръща в нещо повече от теория. Тя е ненарушимо кредо и поведенчески кодекс, който нито един член на движението не трябва да нарушава, ако иска да остане в общността.

    Американският учен Джеймс Бар се опитва да детайлизира ордотоксалността на християнския фундаментализъм на базата на определени задължителни черти:34

  1. Непогрешимост на Светото писание;
  2. Индивидуално спасение;
  3. Лично засвидетелстване на вярата, лишено от всякакъв социален контекст;
  4. Несъстоятелността на тълкуванията на Светото писание.

    Тезите на Бар често са използвани за анализ на различните течения на християнския фундаментализъм. В същото време, някои от обясненията на отделни примери на еврейския фундаментализъм също са повлияни от научния подход на Бар. Става въпрос за хвърляне на светлина върху поведението на т.нар. Хабад-хасидическото движение, известно още като "движение на Любавичите".35 Фундаменталистките представи на тази еврейска общност, живееща в Ню Йорк, до голяма степен се подчиняват на аналитичния модел на Бар.

    Друг пример е интерпретирането на фундаментализирането на шинтоистката религия през 20-ти век с религиозни модели, избуяли през 8-ми и 9-ти век. Според Роберт Бела обновлението на тази японска религия е силно тотемизирано, тъй като лидерите на общността, местните феодални владетели, са харазматизирани чрез преекспонирането на качества на природни форми и явления като планини, гори, слънцето, луната, вертовете и др.36 По време на Втората Световна война тези вярвания еволюират в религиозно-държавническа доктрина, целяща да придаде сакрален произход на императора. Така всички бойци, загинали за императора и родината се считат за осъществили религиозен подвиг. Те се смятат за неразделна част от определена общност, чиито характеристики задължително следва да бъдат квалифицирани като фундаменталистки. Шинтоистката ортодоксалност е достатъчно силна през този период и достатъчно противоречива в съвременното японско общество, дори когато след победата си САЩ принуждават японския император публично да се откаже от своя божествен произход. Белезите на този тип държавен фундаментализъм са чувстват и досега, особено сред по-консервативните местни социални прослойки. Така например през май 2000 министър-председателят Йоширо Мори бе призован да си подаде оставката едва един месец след встъпването си в длъжност, когато в една своя реч отбелязва: "Ние се надяваме, че японският народ знае, че Япония е божествена нация, която се е обединила около императора." 37

    III. Евангелизацията е третата иманентна черта на фундаментализма. Тази характеристика се свежда най-вече до начина на разпространение на конкретната доктрина и е твърде субективна по своята същност. Дотолкова, доколкото общността, към която е насочено фундаменталисткото послание е изключително различна, то пропагандистките подходи са твърде вариативни. Общата логическа задача остава рецeпиентът да бъде колкото се може по-голям. Това се постига чрез детайлно изработени и съвместими помежду им тактически методи. В най-общи линии универсалността на фундаменталисткото послание изисква адресирането на фундаменталисткия гуру или месия към целия свят и цялото човешко общество. Изключение правят само евреите, които считат че рецепиентът на тяхната истина е само изповядващият юдаизъм човек. Особено атрактивни през последните години са т.нар. проповедници - теле-евангелисти. Такива са Били Греъм, Орал Робертс, Джери Фаруел, Пат Робертсън и др. Определено, най-изобретателни и ефективни, по отношение използването на най-мощната електронна медия са християните и особено тези в САЩ, където се нароиха множество харизматични лидери. Не по-назад са локалните индиански пророци, които се възползват от наличието на завидна медийна свобода. Такъв е примерът с индианския евенгалист Уовока (чието истинско име е Джак Уилсон). Последният призовава наследниците на индианците да практикуват хипнотичен танцов ритуал, наречен "Танц на духовете", за да бъде възстановено доминирането на цивилизацията на местното американско население и респективно, културата на белите да бъде маргинализирана. Неговото послание намира широк отзвук, достигащ до щатите Юта, Невада, Калифорния, Орегон, Южна Дакота и федералния окръг Вашингтон. Има примери за масова екзалтация на военослужащи-индианци във военна база в Южна Дакота и сблъсъци с техните колеги от бялата раса. Кръвопролитието и предшестващите събития, произтекли на 29 декември 1890 година, отнели живота на 200 индианци се сочат като най-изявената проява на индиански религиозен фундаментализъм.38

    Подобен е примерът с евангелиста Елия Мохамед, който полага усилия да създаде общност на чернокожите мюсюлмани в Северна Америка в периода след Втората Световна война. Проповедникът издига лозунга, че тъмнокожите жители на Америка са били подтискани цели 350 години. Първо това става чрез робството, а след неговото юридическо премахване - чрез сегрегационните социални практики. Елия Мохамед се прокламира за пратеник на Ислямската нация, която следва да бъде отделена от белокожото мнозинство, с оглед реализирането на ислямските традиции в областта на фолклора, семейните модели и специфичния хранителен режим. Настоящият лидер на общността, Люис Фарахан възприема значителна част от евангелистката традиция на своя предшественик, като поставя акцент върху сепаратистката реторика.39

    IV. Социалното действие представлява една от най-отличителните и специфични характеристики на фундаментализма. Като цяло то може да бъде оприличено с корпоративната дейност на групата, субект на фундаменталистката доктрина. Тя може да дивергира от чисто информационните усилия, политическото участие и активната или пасивна социална съпротива до безкомпромисната борба. Всъщност именно на този етап фундаменталисткото действие изкристализира като такова и реално може да бъде сравнено с това на обикновените политически активисти. Често дори при по-задълбочен анализ може да се достигне до извода, че практически не съществува абсолютна резделителна линия между фундаменталистките и другите видове социални течения и граждански борби. Зачатъци на фундаменталистко мислене могат да бъдат доловени във всички форми на въоръжена борба, както и в мирните прояви на обструкционизъм, спрямо официалния политически режим. За такива примери могат да бъдат посочени идеологиите на Ирланската републиканска армия, движението на тамилските националисти в Шри Ланка, опозиционната групировка "Муджахидин халк" в Ислямска република Иран, които желаят установяването на някаква своя моделирана "справедливост" в обществата, в които те се борят. Много често техните идеолози аргументират същността на действията си, оповавайки се върху генезиса на своеобразната религиозна ортодоксалност, която обаче е формално външно подправена със средствата на рутинната моралистика.

    Не са редки случаите на екстремална радикалност на фундаменталсткото социално действие, вследствие на бързо променящата се социална действителност и силните политически резонанси. Такива са случаите на борба срещу абортите, които в някои страни са утвърдени по законодателен път. Атентатите срещу лекарите и клиниките, които ги извършват, могат да бъдат квалифицирани като такъв тип социално действие. Други примери са разрушенията, извършени от "Операция спасение", американска група, бореща се срещу абортите.40 Техните кървави атентати, разкритикувани дори от други местни фундаменталистки групировки, биват представяни като храброст, осъществена от "кръстоносците на Бог". В тази плоскост биха могли да бъдат приети словестните престрелки между преставителите на гореспоменатата фундаменталистка група и другата аналогична, "Коалиция на традиционните ценности", която претендира да обединява 36 хиляди американски църкви, които се противопоставят срещу абортите, хомосексуализма и половото образование в училищата. На предложението на бившия президент Бил Клинтън да се криминализира "престъпление от омраза", включително и по причина половата ориентация, Люис Шелдон, лидерът на "Коалиция на традиционните ценности" отговаря, че това би означавало "подтик към нападение, спрямо религиозните американци, които се противопоставят на хомосексуализма".41

    Интересно място в изследването на терминологичния фундаментализъм намира теорията на американеца Сам Хил. Той се опитва да географизира понятието чрез лансирането на американски еталон, но фактически прави логично един твърде широк световен паралел. В своето есе "Христос и културата" американският политолог внушава тезата, че фундаментализмът е култура, която е специфична и типична за южните народи. Той отбелязва, че:

"Фундаментализмът е много повече от гражданско движение. Единствено в началото, той е имал подобен характер, но впоследствие се трансформира в Южняшка култура".42

    "Южнячеството" се представя като някакъв своеобразен тип народопсихология, която се характеризира с "липса на виталност и пълно безперспективие".43 Фундаментализмът се явява компенсаторен идеологически механизъм, който прeодолява комплекса за малоценност по отношение на северните народи. Той укрепва вярата на южните народи и щати (в САЩ) в религията и дава автентично тълкуване на светите текстове. Така теорията на С. Хил придобива не само геополитическо послание, но определено и етническо-расистки оттенък. Субектът, носител на фундаменталистките идеи се оказва широкия маргинализиран социален масив, който рекрутира в своите редове тъмнокожи, емигранти, нискостатусни бели американци и др.

    Фундаментализмът придобива размерите и характеристиките на силно гражданско движение, в което "нестандартните американци" намират опората в "семейните ценности", обяснени чрез библейските текстове. Друг интересен елемент е, че водачите на "фундаменталистите" не винаги притежават аналогична социална идентичност. Така например според Сам Хил за фундаменталистки водачи могат да бъдат приети както Мартин Лутер, така и президентът Клинтън, радващ се на широка популярност в южните щати.

    Логично е обаче да обърнем много по-голямо внимание на налагащия се паралелизъм. Разбирането за т.нар. малоценно и фундаментализирано "южнячество" се прилага много по-стриктно към южните народи. В по-тесен смисъл става въпрос за нациите, които населяват топлия климатичен пояс. Аналогията с арабите и другите народи, изповядващи исляма е очевидна. Хил се опитва да внуши идеята, че християните - фундаменталисти са само изключение, тъй като последователите на Христос като цяло са сред северните нации. Дори тези, които населяват северните географски ширини имат отново нехристиянски произход, т.е. те са пришълци и се различават от доминиращото християнско множество. Дихотомната плоскост на тълкуване на теоретичните разсъждения на Хил се ситуира в следната верига:

       А) Християнство-Север-Вътрешно психологическо спокойствие - Безконфликтно разбиране и упражняване на религията;

       Б) Ислям-Юг-Безперспективност-Фундаментализъм на тълкуване и радикализъм при упражняване на религията.

    В цитираната идейна амалгама ставаме свидетели не само на опростенчески схематизъм и идеен елементаризъм, но и на очевидни нотки на расизъм, бликащ постоянно от обществените недра на южните американски щати. В твърде голяма степен се налага аналогията с теорията на белгийския историк Хенри Перен, който се опитва да обясни падането на Римската империя с окупирането на южните брегове на Средиземно море от арабите. Разминаването между психиката на двете религиозни групи, според Перен, довело до катастрофални последици за Стария континент, наподобава твърденията на Сам Хил за реципирането на фундаментализма от южните, радикално настроени ислямски народи. Като цяло подобни разсъждения са лишени от научна обосновка, но в същото време съдържат теоретичения ключ към обяснението на редица практически приложени политически концепции.

    Трудно може да се намери универсална дефиниционна формула на фундаментализма. На този етап науката не е в състояние да намери съответното теоретично разковниче. В същото време, понастоящем в най-общи линии разбирането за фундаментализма се свързва с насилието и терора, чиято мотивация най-често се черпи от религията. Така тълкуването за естеството на фундаментализма се състои в намирането на тясна връзка между минало и настояще, при която произтича несъзнателно проектиране на методи и средства, взаимствани от миналото и наложени (твърде често) със сила в настоящето. Можем да обобщим, че става пренасяне на част от идейния заряд на Средновековието в Съвременността. Така в същността на фундаментализма протича сблъсък между претенциите за възприемане на "добрата" традиция и елиминиране на "варварското" минало.


Notes - Part II


25.Виж Kroll, M.D., 2003, A Commentary on Optimism, Fundamentalism and Egoism, Psycholy Science, 5, pp. 56-69.Back

26.Op.cit…Back

27.Caplan, L., 1987, Introduction. In Studies in Religious Fundamentalism, ed. pp. 1-24, Albany, State University of New York Press.Back

28.Wallace, A., 1956, Revitalization Movements: Some Theoretical Considerations for their Comparative Study. American Anthropologist n.s. 58(2), pp. 264-281.Back

29.1961 Cultural Composition of the Handsome Lake Religion. In Symposium on Cherokee and Iroquois Culture., B.A.E. Bulletin. William N. Fenton and John Gulick, Eds., Pp. 139-151, Washington: Smithsonian Institution.Back

30.Wallace., A., Op.cit…Back

31.Turner, V., 1974, Dramas, Fields and Metaphors. Ithaca: Cornell University Press.Back

32.Beenam. W., Fighting the Good Fight: Fundamentalism and Religious Revival, In J. MacClancy ed. Anthropology for the Real World, Chicago: Univ of Chicago Press, 2002.Back

33.Nielsen, N. 1993, Fundamentalism, Mythos and World Religions. Albany: State University of New York Press.Back

34.Barr, J., 1977, Fundamentalism. London: SCM Press, pp.37-44.Back

35.Ravitzky, A., 1994, The Contemporary Lubavitch Hasidic Movement: Between Conservatism and Messianism. In The Fundamentalism Project. Vol. 4 Accounting for Fundamentalisms: The Dynamic Character of Movements. Marty, Martin E. and R. Scott Appleby, eds. Pp. 303-327. Chicago: University of Chicago Press.Back

36.Bellah, R., 1970, Tokugawa Religion: The Values of Pre-Industrial Japan. Boston: Beacon Press (reprint of 1957 edition published by Basic Books).Back

37.Kageyama, Y., 2000, "Mori sorry for 'divine nation' remark." Asociated Press news story. San Jose Mercury-News May 18: 5A.Back

38.Kehoe, A., 1989, The Ghost Dance: Ethnohistory and Revitalization. Ft. Worth: Holt, Rinehart & Winston.Back

39.Easton, N., 1995, America the Enemy; Their Politics are Light Years Apart, but the Bombers of the '60s and '90s share volatile Rhetoric, Tangled Paranoia and a Belief that Violence is a Legitimate Weapon, Los Angeles Times, June 18, p. 8.Back

40.Ginzburg, F., 1993, Saving America's Souls: Operation Rescue's Crusade against Abortion. In The Fundamentalism Project. Vol. 3 Fundamentalisms and the State. Marty, Martin E. and R. Scott Appleby, eds. Pp. 557-587. Chicago: University of Chicago Press.Back

41.Holland, J., 1998, NOW picketing condemns 2 anti-gay bills in Congress. San Francisco Examiner July 23.Back

42.Hill, S., Christ and Culture, The Journal of Southern Religion, Vol. 4, 1998, p. 45.Back

43.Ibidem, p. 47.Back



BACK to the FRONT-PAGE