През последните няколко десетилетия процесът на глобализация се превърна във форсмажорно външнополитическо средство. Характерно за тази външнополитическа теоретична категория започнаха да се търсят релационните плоскости, в които то следва да бъде поставяно, с оглед по-подробното му осветляване и изучаване. Натрупаният теоретичен фермент инстинктивно насочи сериозните учени към свързването му с други компаративни външнополитически елементи, като "целите" и може би, в един по-имплицитен план, с "приоритетите" и респективно с обекта на външната политика, в случай, че той може да бъде възприет в единствено число. Целта на настоящото изследване не е сегментаризиране на "глобализацията" единствено от теоретичната външна политика. Става въпрос по-скоро за поставянето на този феномен в пъстрата динамика на системата на международните отношения, чието статукво на еднополярност бива постоянно провокирано от опитите за подмяната с многополярност. Сякаш сянката на бившата велика сила СССР като основен външнополитически агент беше леко разводнена от атентатите от 11 септември, които ясно анонсираха друг спринтьор на делични разстрояния в безкрайната международническа галактика. Ислямският свят и в частност Саудитска Арабия като презумптивен водач не само на 56-те страни-членки на ОИК, но и на ислямските малцинства по света заявиха своето желание да пренаредят новия световен ред и респективно да преосмислят световно налагащия се процес на глобализация като "инструмент за налагането на Западната цивилизация и Римското право". Всъщност, няма да сбъркаме, ако заявим, че натрупването на колосални финансови възможности, но също така и взаимозависимостта при глобализацията на икономиката "американската доларизация срещу саудитската петролизация" увеличиха значително силата на външната политика на Саудитска Арабия. А Обратното не би било възможно, когато всеки ден Рияд инвестира 238 милиона долара в американската икономика. Така например всяка една от държавите от Персийския Залив има инвестиционните измерения на три икономики, една на национална територия, а другите - две разделени между САЩ, Япония и Западна Европа.(1) Още един интересен факт, за 2001 година Саудитска Арабия е изразходвала рекордните за страна от Третия свят сума от 27 млрд. долара за военни нужди, без обаче да могат нейните въоръжени сили да гарантират националната сигурност на страната.(2)

    Атентатите от 11 септември инициираха аргументирани разработки от ислямски учени, категорични позиции от местни политици и общественици, изразени не само във водещите ислямски медии, но и на сериозни научни симпозиуми и политически срещи. Всичко това беше изложено в един значително кратък период от време (около 6 месеца), които някак си подмениха добрия тон, доминиращ по веригата от научно-политически симпозиуми "Диалог на цивилизациите", организирани от Иран и със съгласието на ООН с относително по-радикалния тон, характерен за саудитските улеми.(3) Ако иранската инициатива можем да разглеждаме като вариант на "ислямска конвергенция", то атентатите от 11 септември или по-скоро последиците от тях представляват краха на тази пост-хомейнистка теория на президента либерал Мохамед Хатими, падането на ислямската Берлинската стена и трайното настаняване на Саудитска Арабия като водач на ислямския свят (макар и непризнат).

    Като цяло, темата за глобализацията, подета от многобройната просаудитски настроена ислямска интелигенция може да бъде разглеждана като пряко последствие от атентатите от 11 септември и най-вече националния дълг, който чувстват учените в разгорялата се полемика между Западната (най-вече американската) и ислямската интелигенция относно широк кръг от въпроси, засягащи като международния ред, така и морално-културни цености. В интервю пред саудитския вестник "Ер Рияд" саудитският министър на вътрешните работи заявява, че основата на саудитската държавност са ислямът и учените.(4) Ако трябва да бъдем още по-прецизни в световния печат се персонифицира един много бурен дебат между Френсис Фукояма и 3-4 саудитски високопоставени дейци в областта на науката и културата. Техният спор академизира задълбочаващите се противоречия САЩ-Саудитска Арабия или по-глобалния Изток-Запад. Реално това стимулира формулирането на ислямска позиция по отношение на процеса на глобализация, който дори в рамките на евро-християнския ареал не получава еднозначна оценка.

    Саудитският министър на информацията Фуад ал Фариси заяви по време на съвещанието на главните редактори на водещите печатни медии в страните от Персийския залив, че е невъзможно да се даде ислямско определение на глобализацията.(5) Поради изключителната динамика това на практика не е възможно. От последвалите изказвания обаче стигаме до извода, че може тя да бъде структурирана, макар и отново в най-общи линии. Саудитско-ислямският подход за осветляване на глобализацията се изгражда върху антитезата, контрапункта, което сам по себе си говори за желанието за догонване, дори за възприемане на елементи на отрицанието. Естествено, последното не се признава или по-скоро се търси ислямско-шариатска мотивировка за нововъведенията, за което ще стане въпрос по-късно. Всъщност, ислямските анти-глобализационни аргументи могат да бъдат селекционирани в няколко основни групи.

    Политическите аргументи сякаш остават от компетенцията на по-висши ислямски дейци. Те се ограничават до динамиката на международните отношения и най-вече върху Арабо-израелския конфликт. Доминиращо е мнението, че световният ционизъм се налага именно чрез глобализацията и налагането на новия световен ред. Заселването на нови еврейски имигрантски вълни бива стимулирано именно от настъпващата глобализация. В заключителната декларация на авторитетния симпозиум "Ислямската нация и глобализацията", огранизиран от най-значимата ислямска неправителствена организация Световна ислямска лига, проведен пред периода 12-17 април 2002 в Мека, наречена "Мекианска харта за ислямско действие" се отбелязва, че престъпленията на Израел в окупирана Палестина са в тясна връзка със задълбочаващата се глобализация. Пред споменатия форум саудитският крал Фахед бен Абдел Азиз заявява, че ислямският свят следва да преодолее общото негативно влияние на глобализацията, която тя упражнява върху ислямската нация, но също така и върху световните икономически, политически международни отношения.(6) Като цяло, той е на мнение, че глобализацията пречи на ислямският свят да изпълни своята световна мисия. Без да споменава пряко за еднополюсието, което е заложено в глобализацията, саудитският държавен глава поставя имплицитен акцент върху алтернативата "диалог между цивилизациите", даваща добра възможност за доказване преимуществата на исляма в световен мащаб. Както вече споменах, тази инициатива принадлежи на иранския президент Хатими и по тази причина подкрепата за нея не е така ясна и решителна.

    Втората група аргументи са от общоцивилизационно, културно и образователно естество. Може би именно на това ниво са най-разгорещените спорове между Фукояма и ислямските интелектуални и духовни дейци. В своята първа статия след атентатите от 11 септември "Краят на доминацията на Западната демократична система", публикувана в "Гардиън" и последвалите встъпления в американския медиен печат и академичната периодика на неговия университет "Джон Хапкинс", водещият американски изследовател обвини ислямския свят в погрешно възпитаваща образователна система и изкривяване на разбирането за "правата на човека"(7). Вестник "Ал Медина" публикува отговора на министъра на образованието на Саудитска Арабия, в който той стича, че Фукояма не е правоспособен факих и компетентен учен, за да се произнася по тези въпроси.(8) В същото време, тихомълком с декрет на краля от 8.05.2002 за пръв път в историята на образованието на Саудитска Арабия се сливат институциите, които управляват мъжкото и женското образование в страната. Те образуват едно управленческо звено, подведомствено на министерството на религиозните дела. Министърът на вътрешните работи заяви, че това не означава либерализация, тъй като Саудитска Арабия отхвърля либерализма и изгражда своята държавност върху ислямските традиции.(9)     Главният мютфия на Саудитска Арабия шейх Абдел Азиз бен Абдула ал Шейх, се очерта като главния рупор на "обвиненията" на Фукояма. Към неговата теологично постоена анти-глобалистка теория силен принос има и ректорът на най-големия ислямски теологичен университет "Ал Азхар", имащ ранга на главен мюфтия на Египет, шейх Мохамед Сейед Тантауи. Те поставят акцент върху генетичната несъвместимост между глобализацията и ислямския светоглед, тъй като първата не само пропагандира западната ценностна система, но най-важното устройва обществения живот върху изцяло светски модел. "Ислямът, подчертава д-р Абдула Турки, лидер на Световната ислямска лига, е религия, която обхваща не само политиката, но и всекидневния живот."(10)

    Египетският духовен лидер се опитва да лансира ново съдържание на глобализацията, поради това, че тя като термин е навлязала твърде надълбоко в международническата проблематика. Той предлага глобализацията да бъде преосмислена върху основата на шариата, тъй като според него само ислямската правна система е способна да осигури зачитането на правата на човека и културната самостоятелност на всички народи. Нещо повече, ислямското образование е много по-ефективно от западното, тъй като то не възпитава насилие, терор и непоносимост между индивидите, а напротив - любов, взаимно уважение и търпимост. Като доказателство и в експлицитен отговор на тезите на Фукояма за последиците от ислямската образователна система Главният мюфтия на Саудитска Арабия добавя, че никога в ислямските средни училища не е имало взаимно избиване на ученици или ученици да нападат учители, както това понякога се случва в американските и западноевропейските училища. Саудитският духовен водач отново отнася тези пагубни прояви до глобализацията.(11) Основна причина за удохотворяване на образованието е неговата десекуляризация като следва да се издигне просветителската роля на религиозните храмове. Оттук проличава и едно от съществените различия между радетелите на съвременното разбиране за глобализация и това, давано в Саудитска Арабия. Според последните, то следва да бъде осъществявано изцяло съобразно религиозните норми и принципи. В противен случай, се стига до отчуждение и насилие, с които се характеризира светското образование.

    Много важен елемент в саудитско - ислямското виждане за глобализация е акцентът върху дефинирането или по-скоро разграничаването между националноосвободително движение и тероризма. Още по-необходимо е стриктното разграничаване между ислямската религия и тероризма. Атентатите от 11 септември напрактика ускориха това желание, което е заявявано нееднократно от множество близкоизточни политически ръководители. През 80-те години то беше поставено като условие от страна покойния сирийски президент Хафез Асад при едно негово евентуално участие в международна конференция за Близкия Изток. Единственият турски министър-председател-ислямист Неджетин Ербакан предложи на проведената през февруари 2002 в Рияд конференция "Ислямският свят и атентатите от 11 септември" да се построи мемориал на жертвите от атентатите в Мека, засвидетелстващ състраданието на мюсюлманите на невинно загиналите от тероризма.(12) Директорът на египетския Център за политически и стратегически изследвания д-р Джамал Султан твърди, че всяка нация има своя дефиниция за тероризъм. Така например Осама бен Ладен е терорист за целия свят, но не е така с Хамас и Хизбула е мнението в Близкия Изток.(13)     Сериозно теоретично предизвикателство в това отношение представляват опитите на религиозни дейци да формулират тероризма. На 19.10.2001 ливанският мюфтийски съвет, председателстван от шейх Мохамед Кабани говори, че тероризмът е несъвместим със значимите човешки ценности и свободата, които винаги са доказвани от божието слово в Корана. Ислямът и християнството винаги са живели в разбирателство, докато тероризмът е бил създаван от Израел. Ако днес се говори за тероризъм, то на първо място тази дума трябва да се свързва с еврейската държава, според ливанския главен мюфтия.(14)     Още по-детайлизирано е определението на специално създадената от саудитското правителство работна група факихи за ислямското разбиране за тероризъм. След 6-дневна упорита работа в Мека саудитските учени-богослови достигат до една по-добре синтезирана формула. "Ислямът отхвърля тероризма като явление. Той представлява:

1. Агресия на индивид, група от хора или държави, която има за цел да нарушат телестния интегритет, мисловната дейност, собствеността и благоразположението на човека;

2. Дейност насочена за всяване на страх, притеснение, заплаха към човека. За същото ще бъде считано и всяване на масов страх, както и застрашаване на живота, свободата и сигурността на отделния човек;

3. Дейност, която застрашава околната среда, частната и обществената собственост, както и националните, естествени богатства;

4. Дейност, която представлява незаконосъобразно отнемане на живот и престъпления от общ характер;

5. Джихадът не може да се отъждестви с тероризъм. Той представлява защита на родината срещу чуждата окупация, разграбването на националните богатства, борба срещу заселническия колониализъм, каквато е практиката на Израел в Палестина, който е причина за прогонването на хората от родните им домове и е насочен срещу тези, които им помагат в тази дейност;

6. Джихадът е дейност за защита на ислямското вероизповедание и гарантиране на свободата на мирното разпространение на исляма;

7. Джихадът забранява физическото ликвидиране на мирни и невинни хора като възрастните хора, жените и децата. Той забранява преследването на бягащите, физическото ликвидиране на предалите се без бой, унижаването на плениците, разрушаването на материална собственост, която няма връзка с бойните действия.

    В края на своето определение за тероризъм саудитските факихи призовават всички ислямски малцинства да се подчинят на принципите на "къщата на договора на вярата" (ахад ал иман) и да се подчиняват на законите в страните, в които живеят.(15)

    Трета важна група аргументи е тази свързана с разбирането за правата на човека. Глобализацията и принципите на нейното утвърждаване са погрешни, тъй като се базират върху наследството на римското право. Неговото принципно отхвърляне не е нов елемент във външнополитическия процес на Рияд. Не е лошо да си припомним, че Саудитската държава се пресъединява към ООН едва няколко години по-късно, като съзнателно бойкотира световната организация, обявявайки, че неговият устав почива върху законови принципи, противоречащи на шариата. Основното несъгласие към глобализацията обаче си остава неприемането на премахването на смъртното наказание. В "Декларацията за правата на човека в исляма" много детайлно са аргументирани колизиите между основни шариатски и римски правни понятия, най-вече отделните свойства на правосубектността (правоспособност и дееспособност), както и наказателноправните норми.(16) В своята същност отхвърлянето на изпълнението на смъртно наказание почива върху иманентно каноническата основа на ислямското право. Египетският духовен водач заявява, че "глобализацията създава предпоставки за премахването на смъртното наказание под претекст, че защитава правата на човека, а всъщност ги нарушава, като не осигурява реципроцитет за наказанието на деянията на убийците, крадците и прелюбодейците".(17)

    Множество от хуманитарните програми на ООН, насочени към подпомагане на децата и жените също търпят критика. Част от тях противоречат на ислямските морално-правни разбирания.

    Както обаче отбелязах в самото начало, въпреки тези сериозни критики някои ислямски страни, в това число и салафитската Саудитска Арабия след атентатите от 11 септември без много шум въведоха редица правозащитни принципи, които са именно в унисон със световната глобализация. Така например от 1 януари 2002 за пръв път бяха издадени лични карти на саудитските жените, отнемайки по този начин законосъобразното попечителство на лицето от мъжки пол. Малко по-късно турският парламент призна на жените правото да запазват моменското си име след брака по избор, да осъществяват стопански дейности без изричното съгласие на попечителя си от мъжки пол. През месец март емирството Бахрейн обяви, че приема за пръв път принципите на парламентарната демокрация чрез провеждането на свободни парламентарни избори през октомври същата година. Конституционните промени в Тунис бяха ускорени и радикализирани, като по принцип проекто-конституцията не се различава коренно от тези в Европа от формална гледна точка.(18)

    През април саудитската шура постанови закон, гарантиращ правото на местните работници да се сдружават на професионална основа и да остояват правата си пред законодателите. Така се сложи началото на законното профсъюзно движение в Саудитското кралство, чиито власти десетилетия наред репресираха профсъюзните лидери. Засега това право е отнето на многобройните чуждестранни наемници.(19)

    В началото на месец май с указ на крал Фахд в саудитските съдилища за пръв път се допускат адвокати да защитават единствено обвиняемите по гражданските дела. Засега тези по наказателните нямат право на такъв, но важното, е че се въвеждат норми, регулиращи създаването на адвокатура.(20) Всъщност, както отбелязва американският изследовател на ислямското право Роберт Вог, не е важното дали мюсюлманите признават глобализацията и най-вече последиците от атентатите от 11 септември, важното е те да ги приложат, така ,че наистина двете части на света да се сближат на основата на зачитане правата на човека и международното право.(21)

    В края на месец май 2002 Турция направи истинска революция в ислямския молитвено-ритуален процес. Със свое решение от 19.05.2002 турската дирекция по вероизповеданията се осмили да намали молитвите от 3 на 5 дневно, да позволи жените да се молят в джамиите наравно с мъжете и молитвата изцяло да бъде проведена на турски език, с изключение на призивите на мюезина.(22)     Както отбелязах в самото начало, ислямският свят нюансирано приема глобализацията. Неговото отношение като цяло зависи от степента на приемане на принципите на самата ислямска религия или може би по-точно от начина на тяхното тълкуване и прилагане във всекидневния живот. Като че ли обаче се оформят две основни тенденции, които без експлицитно да обявяват война по между си, доказват различни перцепции на глобализацията.

    Първата, съвсем относително бихме могли да наречем египетско-секулярна. Тя се представлява от множеството учени, общественици и политици, които виждат в диалога и демонстративно доказаната добронамереност към евро-християнския ареал, въпреки на моменти разменените остри тонове между двата цивилизационни блока. Към тази група причислявам водещи ислямски учени като египтиянина д-р Мохамед Алуа, бахрейнеца д-р Ибрахим Башми, египетският патриарх Жорж Хадар, египетиянина д-р Радуан Сейед и др. Всички те дават едно приблизително общочовешко тълкуване на световните ценности и респективно характеристики на глобализацията, което запазва различията между двата религиозни свята, но се стреми да изравни скоростта им към световното благоденствие.

    Втората, която може би е по-изявена, поради по-големите си материални възможности, относително може да бъде наречена саудитско-религиозна. Тя всъщност черпи своя тълкувателен потенциал от естеството на местния радикален сунитски ислям - салафитския ханбализъм. Към тази група причисляваме други изявени ислямски автори като Самир Маркас, д-р Хюсейн Ханафи и др. Заедно с главните редактори на водещите печатни медии от страните - членки от Съвета за сътрудничество от Персийския залив те ясно заявяват, че глобализация трябва да разпространява шариата, ислямския икономически ред и ислямските културни и морални ценности. Въпреки, че ислямът е най-бързо разпространяващата се религия, все още хората по света не я познават добре. Това според тях е основната пречка за реализацията на "ислямска глобализация". Именно в тази плоскост медиите и особенно електронните медии трябва да играят водеща роля. Тяхната позиция следва да бъде координирана. Вече цитираният саудитски министър на информацията обяви, че предстои да се създаде постоянен съвет на журналистите от страните от Персийския залив с тази цел. Като е отбелязано в заключителното комюнике на заседанието на главните редактори на водещите вестници, той следва "да отразява негативното влияние на глобализацията върху арабското обществено мнение и да използва максимално съвременните информационно-технологични възможности, за да разпространява божието слово по цял свят и истината за палестинската кауза".(23)

Използвана литература:

1. Ал Мустакбел, Лондон, 12.03.1989.*

2. Center for Strategic Studies' Report, London, Washington Post, 9.05.2002.

3. Institute for Islamic Studies' Newsletter, London, 26.10.2000.

4. Ер Рияд, Рияд, 8.05.2002.*

5. Пак там 18.04.2002.*

6. Ал Айн ал Акийн, Мека, 19. 04. 2002.*

7. Guardian, London,11.10.2001.

8. Ал Медина, Медина, 12.03.2002.*
9. Ал Кхалидж, Дубай, 7.05.2002.*
10. Аш Шарк ал Аусат, Лондон, 17.04.2002.*
11. Ал Кабас, Кувейт, 12.03.2002.*
12. Ал Джазира, Рияд, 17.02.2002.*

13. Gamal Gawad Solatan, Living With Terrorism, Egypt Today, Cairo, 16.10.2001, p.3.

14. Dar el-Fetwa: Les attentats du 11 septembre "etrangers a l'esprit du l'islam", L'Orient le jour, Beirut, 19.10.2001.

Ал Рай ал Аам, Хартум, 11.01.2002.*
15. Вж сп. "Международни отношения", бр.6/1998, с. 115-120.
16. Ан Нахар, Бейрут, 19.4.2002.*
17. Ас-Сахафа, Тунис, 10.10.2001.*
18. Ал- Хаят, Рияд, 15.04.2002.*
19. Ал-Дафаа, Рияд, 2.05.2002.*
20. Vaugh, R., Islamic Law Course, Harvard School of Islamic Law Univ. Press, 2001, p. 2.
21. Ал Кабас, Кувейт, 20.05.2002.
22. Ал Айн ал Акийн, Рияд, 19.04.2002.*
23. Аз Захаф ал Акхадар, Триполи, 10.05.2002.*

    Отбелязаните със знака (*) използвани източници са на арабски език.