Туркменистан е страната на тюрките. Анексирана от Русия между 1865 и 1885, Туркменистан става официална съветска република през 1925 г. Тя постига независимост след разпускането на СССР през 1991 г. Президентът Сапармурат Ниязов държи абсолютен контрол над страната и опозицията не се толерира, като тя е забранена със закон. Той е с пет годишен мандат, като на 28 декември 1999 г. е утвърден за пожизнен президент. Президентът е и министър-председател, който държи в ръцете си и изпълнителната власт. Президентът определя министрите в правителството.

    Законодателният орган е двукамерен парламент. Състои се от Горна камара или т. нар. Народен съвет, включващ 100 депутата, който заседава на сесии. Част от състава се назначава от президента, а останалите членове се избират. Долната камара, известна още като Събрание се състои от 50 члена, които се избират свободно, но се препотвърждават от президента.

    Съдебната власт е двуинстанционна. Върховният съд се назначава от президента. В политическия живот на страната има една единствена партия - Демократическата партия на Туркменистан. От изложените правомощия на президента става ясно, че Туркменистан е едно продължение на съветската тоталитарна система, като тя е и най-авторитарната страна в Централна Азия.

    Естествените запаси от природен газ и въглеводород биха могли да бъдат разглеждани като стратегическо предимството на тази изостанала страна, ако реализацията на проектите може да бъде осъществена.

    Общата дължина на границите на Република Туркменистан е 3,736 км. Страната граничи с: Афганистан - 744км, Иран - 992 км, Казахстан - 379 км, Узбекистан - 1 621 км. Граничната брегова линия на Туркменистан по Каспийско море е 1 768 км.

    Климатът е пустинно-субтропичен. Теренът е равнинно-хълмист, песъчливо пустинен, с дюни, преминавайки към планински на юг. Ниските планини преобладават покрай границата с Иран, крайните възвишения са на запад по границата с Каспийско море. Най-ниските точки са падината Акчана - 81 м и езеротоСаригамиш Коли в северен Туркменистан с ниво на водата, което варира над и под височината на падината Акчана ( езерото спада до най-ниска точка на -110 метра). Най-високата точка е Гора Арибаба 3.139 м. Природните богатства на страната са: петрол, природен газ, каменни въглища, сол и др. Обработваемата земя е едва 3.47 % от общата територия.

    Основни факти:столица Ашхабад, площ - 488,100 кв км, население 5 млн. Валутата е манат, като един щатски долар се разменя за 5200 манати. Инфлацията е 25 % за 1998 г.

    Република Туркменистан се намира в най-южната част на бившия Съветски съюз, разположена по източния край на Каспийско море. Пустинята покрива 90 % от територията на страната. Туркменистан става независима от 1991 г. и оттогава следва политика на неутралитет.

    Сърцевината на туркменистанската икономика е енергията. Туркменистан е четвъртият най-голям газопроизводител в света. Страната има също петролни резерви, оценени на 1.1 млрд. тона.

    Бъдещите възможности за развитието на икономиката са свързани със селското стопанство, тежката индустрия, пристанищната и транспортната инфраструктура, петролопроводните и газопроводните трасета.

    Неотдавнашната икономика на Туркменистан беше бедна, рефлектираща на външните сътресения. Спадът в експорта на природен газ от 73 % и на памукови влакна от 57 % през 1997 г. е предизвика появата на търговски дефицит, който се очаква да се вдигне до 15 % от БВП. Съществуващата фискална позиция беше отслабнала през годините и инфлацията, въпреки че спадна до 20 % от 1997 г. се очаква да нарасне до средна величина от 25 % през 1998 г. Официалният и черният пазар разменят стойности, които се отклоняват.

    Въпреки това с доказаната макроикономическа политика и достъп на системна икономическа реформа, дават изобилни природни източници, туркменистанските перспективи са силни. Добрите възможности се представят относно; разширяване на петролопроводните маршрути за транспортиране на Туркменски газ към западните пазари. Подновяване на съществуващите и пречистващи и енергийни средства и експлоатацията на националните природни предимства в индустриалната и химическа продукция.

    Икономическа перспектива:Туркменистан е огромна пустинна държава с интензивна агрикултура в напоителните оазиси. Половината от напояваната площ е засадена с памук, правейки я десета в света страна- производител на памук. До края на 1993 г. в Туркменистан се наблюдаваше по-малка дезинтеграция в икономиката, отколкото в останалите бивши съветски републики, защото икономиката й получаваше помощ от високите износни цени на петрола и газта и рязко увеличи валутните си доходи. През 1994 г. руският отказ за експорт на туркменски газ за твърдите валутни пазари и до голяма степен задлъжнелите клиенти в бившия СССР за доставки на газ допринесоха за резкия спад в индустриалната продукция и причини бюджетът да премине от излишък в незначителен дефицит. С властта на бившия комунистически режим

    Туркменистан беше първоначално по-малко засегната от разпадането на бившия Съветски съюз, отколкото другите републики, поради уповаването си на петролния и газов експорт. Но невъзможността на няколко бивши съветски републики да платят газовия си внос води до сериозни външни сътресения.

    През май 1994 г Туркменистан официално сключи дипломатически отношения със САЩ. Месец по-късно посланик Халил Югур представи своите акредитивни писма на американския президент Бил Клинтън. Сега, посолството има постоянно консулство на Embassy Row във Вашингтон. Посолството във Вашингтон, консулството и назначените дипломати към посолството също отговарят за дипломатическите отношения с Канада и Мексико. Посланик Югур представи своите дипломатически акредитивни писма на почетния управител генерал Ромео Ле Бланк на 24 януари 1996 г. Цялата кореспонденция, отнасяща се за САЩ и Канада, трябва да се изпрати на посолството във Вашингтон. На 27 август 1996 г. посланик Югур връчи акредитивните писма на почетния д-р Ернесто Зедило Понс де Леокакутен, президент на Мексико. Отново цялата кореспонденция отнасяща се за САЩ и Мексико трябва да се изпраща в посолството във Вашингтон.

    Препоръки на Амнести интернешънъл към правителството на ТуркменистанАмнести интернешънъл продължава със своите препоръки към правителството на Туркменистан:

    1. По съблюдаване на човешките права Туркменистан доброволно подписва въпросът за амнистията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (януари 1992), спазване на международните договори за човешките права подписани от Тукркменистан ("Международният пакт за гражданските и политически права" МПГПП и Конвенцията срещу изтезанията).

    2. Преустановяване на арестите на хора, които изпълняват своите права на свободата на изразяване, на мнението и на асоциациите;

    В спазване на задължителните ангажименти в международните седалища, правителството на Туркменистан трябва да прекрати на първо място, практиката на задържане или арестуване на хора, които възнамеряват да упражняват мирно правата си на изразяване на мнение и на асоцииране; на второ място трябва да спрат обвиненията и фиктивните обвинения и принудителните затваряния в затвор и в психиатричните болници без медицински права.

    3. Предотвратяване в случай че, става нещо, разследванията на случаи на насилие и малтретиране или преследване, също в затворите, където същите условия на задържане установяват жестоко отношение, нечовешко или деградиращо.

*Авторът е магистрант по международни отношения във Варненския свободен университет  Back